В последните дни сглобката на управляващите взе да скърца. На официално ниво Борисов и Пеевски заговориха, че някои министри не си вършат добре работата и трябва да се сменят при ротацията, която предстои през март. Кирил Петков и Николай Денков отговориха, че нещата си вървят добре и не е необходимо да се правят големи промени. По-интересното е какво става зад кулисите на този сюжет, който май започна да взема и явни жертви. Имам предвид провала на опитите да се сформира мнозинство в Столичния общински съвет. София няма управление от три месеца, което е пълен абсурд. През последните дни изтече информация, която и Ваня Григорова потвърди публично, че най-после е постигнат консенсус за избор на председател на СОС.
Допреди дни изглеждаше, че този проблем най-после ще бъде решен, но в понеделник ГЕРБ-София излязоха с категорично изявление, че остават в опозиция на ПП-ДБ-СС. А без ГЕРБ не може да има мнозинство. „Възраждане“ и ИТН са категорична опозиция, а след погрома над Паметника на съветската армия БСП няма как сама да подкрепи „Промяната“ и Терзиев. Доколкото съм запознат, споразумението за избор на председател на СОС е постигнато между ПП-ДБ-СС и ГЕРБ, без да се разписва като коалиция, а идеята е била към тях да се присъединят съветници от всички политически сили в името на това общината най-после да заработи. Внезапната декларация на ГЕРБ за категорична опозиция обаче дойде изненадващо и именно след информацията за сериозен сблъсък в преговорите на голямата сглобка за ротацията. Решаващото заседание на СОС, на което се очакваше да се избере председател, предстои в четвъртък на 8 февруари, но докато пиша този коментар, изглежда, че отново няма да има резултат, което засилва вероятността от предсрочни избори за общински съветници в София. Засилиха се и сигналите за значителни нарушения при избора на Васил Терзиев за кмет, което в един момент също може да ескалира и да доведе до предсрочни избори и за столичен градоначалник. Знам, че всичко това зависи от избирателните комисии и съда, но то е преди всичко политически въпрос. Ако ГЕРБ и ДПС решат, че могат да си позволят да ударят силно ПП-ДБ в София, които очевидно не могат да се справят с властта, ще го направят, без да им мигне окото. Започнах с това, че процесите в София са резултат от сътресенията в голямата коалиция, която е пред ротация. На нея Мария Габриел трябва да стане премиер, а Николай Денков да заеме мястото на образователен министър и вицепремиер. Поне така е записано в споразумението между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Работата е там, че в последните седмици Денков сериозно се е запънал да изпълнява писмените ангажименти на партията си и категорично е поискал поста на външен министър. Това бе потвърдено за няколко медии от източници, участващи в разговорите на най-високо ниво.
От няколко посещения в Брюксел Денков се е взел насериозно и вярва, че може да бъде дипломат №1, а пазарлъците за сглобката загрубяват. „Промяната“ е разцепена на два лагера – Кирил Петков и Лена Бориславова, от една страна, срещу Асен Василев и Даниел Лорер, от друга. Според запознати източници Николай Денков гравитира по-скоро към Кирил Петков и Бориславова. Отделна линия е сюжетът с „Демократична България“, които все по-настойчиво се разграничават от „Промяната“, а Христо Иванов се е потопил дълбоко под водата и почти не участва в публичния живот.
Евроизборите ще бъдат лакмус за тези отношения, а сюжетът там е дали ДБ ще се явят отделно от ПП. Всичко това създава турбуленциите във властта, които обаче няма да я съборят. Неслучайно Делян Пеевски атакува президента Радев толкова остро в публичното пространство. Всяка негова атака е допълнително лепило към скърцащата сглобка. Предизвиквайки Радев, Пеевски всъщност сплотява управляващото мнозинство, което няма да тръгне на предсрочни избори при наличието на опасността Румен Радев да излезе от президентството, да оглави собствена партия и да ги спечели. А без той лично да оглави своя формация, такава няма да има. Няма смисъл и да го прави, ако на хоризонта не се задава парламентарен вот, защото новосъздадена извънпарламентарна партия, която загрява на резервната скамейка в продължение на 2–3 години е предизвестен провал. Ето защо Радев ще чака удобния момент, за да влезе в борбата за изпълнителната власт. А този момент може да дойде чак в края на мандата му, ако сглобката не се разтури и парламентът изкара пълните си четири години. Поради тази причина и мнозинството няма да тръгне да сваля Румен Радев с импийчмънт, защото зорлем ще го направи герой и още повече ще увеличи популярността му. Поради тази причина публичната война между управляващи и президент, както и търканията в самата сглобка трябва да се приемат като ситуационна игра, в която статуквото ще се запази каквото е, но с някои вътрешни промени. Във всеки случай е ясно, че държавата се управлява от Бойко Борисов и Делян Пеевски, а „Промяната“ и „Демократична България“ са жалък параван, чиито лидери са допуснати до кацата с мед, от която гребат с пълни шепи без никакъв срам и спомен за приказките, които говориха преди изборите, борбата с мафията, войната с корупцията и така нататък, и така нататък.
Явор ДАЧКОВ, „ФИЛТЪР“
