Александрина Павлова, доброволец в разчистването на карловските села: Положението в Каравелово е трагично

Александрина Павлова е детегледачка от 8 години. Освен човек, който обича децата, тя се опитва да помогне и на всеки, който има нужда. За себе си казва, че винаги, когато има възможност се отзовава на помощ на човек в нужда, както и на животно в беда.

В деня на Съединението – 6 септември, тя и нейни приятелки стават част от екипа доброволци, отишли да помогнат на бедстващите хора в карловските села след голямото наводнение, което буквално потопи къщите и автомобилите им под вода. Тогава младата жена е в село Богдан, където вижда тъжна картина, която свива сърцето й.

На днешния 9 септември Александрина е в село Каравелово, където нещата не са много по-различни отпреди няколко дни.

– Александрина, как решихте да заминете за село Богдан и да помогнете като доброволец?

Моя приятелка ми предложи да отидем. Организирахме още малко хора с нас. Отидохме, като преди това си закупихме материали – лопати и всичко необходимо за помощ на тези хора там. Семействата имат нужда точно от това – да  бъде изкарана калта от домовете им, а не толкова да помагаме с храна, колкото да изкараме калта, защото това подкопава домовете им и те се рушат. 

– Когато пристигнахте на място, кое беше първото нещо, което видяхте?

Още докато пътувахме се замислихме за това, че може да видим много страшни неща и да срещнем тъгата по лицата на хората, както и животни, които са се издавили. Благодарна съм на Господ, че е запазил хората живи. Когато пристигнахме забелязахме неорганизираност. Хората в България, по принцип, не са готови за такъв тип събития. Техника имаше. Бяха около 4-5 багера и идваха още. Проблемът беше, че хората, които се опитваха да помогнат на пострадалите, паркираха колите си максимално близо до най-засегнатите къщи, което затрудняваше техниката да премине. Важно е хората да разберат, че трябва да спрат максимално далече, извън селото. Да, ще походим малко, но трябва да сме паркирали извън селото. Техника имаше, но най-важното нещо, което трябва да направим като сънародници, е да подсигурим работна ръка, защото колкото и военни да имаме, и да ги разпратят по селата, те не достатъчно. Времето не стига и тези къщи започват да се рушат.

– Вие самата как точно оказахте помощ?

Започнах да копая, за да се изкара калта и тинята. Ние отидохме доста рано, преди организирания час. След това пристигнаха и войници, които започнаха да поемат нашата работа и започнах да разнасям храната, която е събрана. Не беше лесно, защото трябваше да ходя през реката в село Богдан понеже техниката вече разкопаваше дъното и ставаше все по-дълбоко. На няколко пъти пропадах в пясъка, и дори имаше рискови моменти, защото водата тече много бързо и те повлича. Когато раздавах храната попитах един дядо – от какво има нужда, а той се обърна и ми каза: „Каквото и да ми дадете, аз няма къде да си го занеса“. Това ми сви сърцето. Следващият ужас, който изпитах, е когато стигнах до стъпалата на една от къщите там. Изкопавайки тинята преди това, в следващия момент видях, че се получава ново наводнение, като малко мини гейзерче, което означава, че под къщата има вода и тя е една от застрашените. 

– След такъв преломен момент обикновено хората имат нужда да споделят и да поговорят с някого. На Вас, какво ви казаха местните жители, когато ви видяха?

Когато бяхме там на място, аз и моите приятелки, решихме да помогнем на семейство, което е сред най-тежко пострадалите. Прекосихме реката и стигнахме до тях. Това, което те ни споделиха е, че първата вълна, която ги е заляла, е ударила много тежко селото и нивото на водата е била буквално до половината на стаите. Жената от семейството, на което помагаше моята група, беше изключително слабичка и дребна. Тя сподели, че Господ й е дал сили, за да може да откъсне синджир, с който са вързани кравите и другите животни, и така да ги освободи, защото са се давели. Първото нещо, което са направили, е да си спасят животинките.

Нейният съпруг е опитал да помогне на свои съседи, като е тръгнал към тях с огромен бус, който има. Втората вълна го е повлякла и го е изхвърлила на 100-200 метра. Хората там имат нужда от надежда, а надеждата за тях сме именно ние. Семейството ни каза, че дори да не можем да им помогнем физически, самият факт, че сме там е помощ, защото те виждат, че хората не са безразлични. 

– Имаше ли много доброволци на 6 септември, когато за първи път се включихте и Вие да помагате?

Имаше около 200-250 човека в село Богдан тогава. Всеки преценява, с какво да помогне. Един може да е в помощ с финансова подкрепа, а друг – с ръцете си. 

– На днешния 9 септември сте в Каравелово. Какво е положението там в момента?

Положението тук е трагично, тъй като няма много хора, които да помагат. Малко по-късно започнаха да идват, но не са повече от 50 човека. Тук има много спукани тръбопроводи. Техниката е значително по-малко отколкото в предишното село Богдан. Трудно е. Хората тук нямат време дори да плачат. Имат да изравят по 50-80 см твърда пръст. Вече раздадохме храна и вода на хората, и ще помогнем на една столетна баба, която няма как да рие тиня. 

– Как да се подготви един доброволец, който има желание да отиде и да помогне на място?

Хубаво е да са удобно облечени – с ботуши и клин, е най-добре. Да си носят ръкавици и лопати, въпреки че в село Богдан имаше и раздаваха. Добре е да си вземат вода за лична употреба. Също така, ако решат да носят храна за хората, то тя да е пакетирана, консерви, нещо готово. Може да вземат със себе си и пауър банк, в случай, че няма ток или прекъсне, за да може хората да си заредят телефоните.