„Пирогов“ определено нямаха късмет с майката на Даная. Първоначално изглеждаше, че макар развръзката да е трагична, между болницата и Ани Стоянова претенции няма, жената дори дари органите на изгубеното си дете за трансплантации. След като се уталожиха нещата обаче излязоха факти, които окончателно вледениха отношенията на майката с болницата. За да се стигне до изслушване в здравната комисия на парламента, където един срещу друг се изправиха родител и лекар. Какво каза жената и какво ѝ отговори лекарят?
Те не се срещат за първи път, видно е имало разговори помежду им и преди въпросното изслушване, но като че ли разменените думи само окончателно ги раздалечиха вместо да сближат гледните им точки.
Ани Стоянова разказа историята, която сме чували до онзи 5 май, когато дъщеря ѝ постъпва в болницата. Два дни без наблюдение от лекар, през които състоянието на детето ѝ необратимо се влошава. Жената няколко пъти обясни, че през това време са били посетени само от медицинска сестра, без консултация с лекуващия хематолог на момичето и със съвет от млад лекар да предприеме нещо, защото дъщеря ѝ си отива.
За тези два дни зам.-директорът на „Пирогов“ проф. Николай Габровски не каза нищо. Не обясни защо не е имало лекар край леглото на Даная, въпреки критичното ѝ състояние. Не му се стори странно, че оживление в клиниката е настъпило едва след като лично министърът на здравеопазването е звъннал тук-там. Не каза и защо след като на дежурство са се водели по думите на Ани Стоянова „най-добрите“, тези „най-добри“ физически не са били в болницата. Да, 5-7 май не е най-подходящото време да се разболееш, празнични дни, всеки има планове, дори и дежурните лекари. Но ако лечебното заведение работи 24/7, както обясни лекарят, вероятно празниците не са аргумент.
Медицината излезе срещу жената – термини, стандарти за реакция, сложни констатации за здравния статус на момичето. Поставени срещу разказа на майката, те звучаха бездушно, неубедително и нехуманно. Не стана ясно защо операцията, която според специалистите не се е налагала, е била направена все пак, макар и със закани „сега ще видиш как заради теб детето ти ще умре“. Не е известно и да е поне смъмрен неврохирургът, който си е позволил да се обърне към обезумялата от страх жена с думите „ти малоумна ли си, ма“.
Единствено министърът на здравеопазването Христо Хинков видя в това повод да бъде сезирана Етичната комисия на Столичната лекарска колегия към Българския лекарски съюз. И да бъдат отнети права.
Покрай разплитането на случая стана известен и запис. От заседание на Медицинския съвет на болницата. Същото, на което шефове на клиники заплашиха да си подадат оставките, но не го направиха. Както разбрахме чакат ротацията и някак ще устискат до 6 март. Но затова пък се заканиха претръпналата към болката майка да изпита още от същото. Този запис не се видя скандален на Лекарския съюз. Председателят му беше афектиран не от съдържанието на чутото, а от факта, че е направен. И побърза да уточни, че подобни записи не могат да бъдат повод за отнемане на лекарски права и че никой съд няма да ги признае за доказателства.
На това изслушване в парламентарната здравна комисия стана и нещо друго. Изведнъж се поднови темата за продължаващото образование на медицинските специалисти. Как тази тема влезе в обсъждането на случая? Нали лекарска грешка, немарливост, пропуски нямаше? Защо изведнъж проф. Габровски заобяснява колко е важно обучението до живот, как БЛС е лансирал идеята то да стане задължително, но тя не е била приета. Видно от неговите собствени думи в този казус всичко е било направено както трябва.
Някак удобно темата за животоспасяващото лекарство, което е било прехвърлено от една болница в друга, стана основна тема. Произтекоха промени в нормативната уредба, които ще следят движението на медикаментите между болниците. Кой изобщо в сектора иска медикаментите да бъдат проследявани? Ако действително имаше такова желание, проблемът можеше да бъде решен преди години и без електронна система за проследяване, която оказа се, не проследява. Сега пак ще се верифицират лекарства, ще се отписват, всичко ще се следи, този път наистина.
На въпросното извънредно заседание на здравната комисия беше представен и друг случай – починалата жена в Сливен, на която ѝ беше отказана линейка. Защо да не отклоним вниманието от бастиона на ГЕРБ „Пирогов“ с друг скандален казус? Изведнъж агенция „Медицински надзор“, и конкретно нейната директорка Иванка Динева, се оживиха. Да, направили са проверка, представен беше дори запис от разговора на диспечера в сливенската спешна помощ с близък на починалата. Всички бяха възмутени от бездушно проведения триаж, мерки се вземат веднага. Друг запис, който скандализира присъстващите, част от които не намират нищо осъдително в записа от Медицинския съвет на спешната болница. Динева остро и категорично осъди поведението на сливенския медик, изреди набелязани мерки, подхвърли, че заплатите на спешното в Сливен са по-високи от тези на нейните служители, като че ли в „Пирогов“ са по-ниски. В Сливен агенцията веднага съзря повод за наказания, в столичната болница провиненията бяха сведени до нарушения в изписването и отпускането на медикамент. Никакъв двоен стандарт.
И за да се затвърди окончателно това впечатление, на депутатите от комисията беше представен още един случай – „източване“ на НЗОК от болница „Лозенец“ с фалшиви процедури. Двете страни в конфликта изложиха гледната си точка – депутатите от ГЕРБ не бяха скандализирани от груповото излизане в болнични на лекари от Клиниката по кардиология и се втренчиха в доклада за финансовото състояние на болницата, която наследи дълговете на професора с джакузито Любомир Спасов и от две години се опитва да изплува на пазара на медицинските услуги вече като търговско дружество. Един от депутатите на ГЕРБ обяви, че болницата е пред фалит, ръководството на болницата контрира, че има ръст на приходи и пациенти, след като години наред капацитетът на луксозната болница (бивша Правителствена) е бил запълван едва на 30%. Лекарят, подал сигнала за източване на Касата, съвсем случайно се оказва близък колега на проф. Спасов и „много добър специалист“, както спомена в едно интервю. Наглостта на професора изненадва при всяко негово медийно участие, колкото и оскъдни да са тези негови изяви. Да не би да сме забравили, че по негово време също имаше сигнали за източване на здравния фонд и незаконни трансплантации? Професорът в прав текст си каза, че болница „Лозенец“ трябва да е на Софийския университет, където той оглавява Медицинския факултет. Трябва да си сляп и глух да не забележиш апетита на скандалния хирург към болницата, която вече не ръководи. Очевидно това е факт за част от народните представители.
В края на четиричасовото заседание с изслушване на случаи се оформи един извод – ако си нищо и никакво спешно отделение в Сливен – наказанието за престъпна небрежност ти е в кърпа вързано. Но ако си голяма столична болница, със солиден политически гръб, подобна мярка ще ти се размине. Ще те залеят с нормативни промени и стандарти, докато свят ти се завие, с надеждата тази псевдозагриженост да измие факта, че едно дете е умирало, докато лекарите са празнували.
Милена ПЕТКОВА, NEWS.BG
