През 2022 г. ГДБОП е установила имената на магистрати, полицаи и адвокати, свързани с дейността на Мартин Божанов – Нотариуса. Детайлна справка за събраните данни е била предоставена на СГП, като впоследствие е образувано разследване.
Това съобщават от Антикорупционния фонд (АКФ), публикувайки справката на ГДБОП „с цел осветяване на действията и бездействията на замесените институции„.
Досега единствено известно е, че е предстоялопривличането на Нотариуса като обвиняем, осуетено от убийството му през януари 2024 г.
Как започва преписката по Нотариуса?
Работата на ГДБОП започва след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 г. и е послужила за образуването на 27 април 2023 г. на досъдебно производство 24022/22 г. на СГП, 188/23 г. на СО – СГП. Именно по него, според ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде привлечен като обвиняем „до дни“, но разстрелът му осуетил това процесуално действие. От убийството на Божанов насам на обществото не се предоставя никаква информация за разследването.
Какво е било известно към 2022 година?
От справката става ясно, че от поне две години на разположение на институциите са били множество данни за връзки на групата на Нотариуса с конкретни магистрати и служители на различни структури на МВР, които са му правили различни услуги.
Споменати с имена са много длъжностни лица от съдебната система и МВР, към нито едно от които не е известно да са предприети някакви институционални действия.
От публикуваното от АКФ разследване на ГДБОП става ясно, че службите всъщност са били наясно още с:
– Мартин Божанов е бил сътрудник на МВР, регистриран като Доверено лице към 3-то РПУ в София. Това не му дава защита от наказателно преследване, но му осигурява връзки и доверени линии в системата.
– Мартин Божанов с години е осъществявал имотни измами, за което е разполагал с мрежа от доверени лица, с които са шиканирали успешно съдебните дела – и с пари, и с налични компромати. Както АКФ пишат – къде са тези компромати и до този момент не е известно.
– Службите са знаели за съществуването на SS клуб, както и на други имоти в близост до съдебната палата в София, използвани от Мартин Божанов, както и от адвокатите Велимир Атанасов и Чанков. Клубът обаче бе претърсен едва след убийството на Нотариуса.
– Службите са били наясно с близките „семейни“ отношения с бившия полицай Емил Писков и съпругата му съдия Маргарита Немска.
– Службите са засекли близко, дори доверително, сътрудничество с Любена Петрова, съпруга на намиращия се и в момента в неизвестност Петьо Петров – Петьо Еврото, което предполага съвместна „работа“ на двете групи – семейства – това на Мартин Божанов и това на Еврото.
– От протокола от разследването, проведено от ГДБОП, става ясно близкото сътрудничество с магистрати и служители в системата на МВР. Въпреки че АКФ грижливо е зачеркнало личните данни, а служителите присъстват само с инициалите си, от тях могат да бъдат различени имената на Иван Гешев, Невена Зартова и др.
– Още в този протолок от разследването се установява, че Мартин Божанов е сменил ЕГН-то си с целта да заличи криминални регистрации, включително и свой престой в затвора в Бобов дол
Какво и как е направено за проверката на всички тези данни с методите на наказателното разследване не е известно. Трябва да се направи уговорката, че се касае за първоначална информация, която към 2022 г. е събрана в ГДБОП. Тя е от естество единствено да послужи за образуване на наказателно производство, където всичко това трябва да бъде доказано със средствата на наказателния процес, за да може да бъде използвано за нечие обвинение и осъждане. На изложеното от всякакви оперативни служби винаги трябва да се гледа с необходимата доза критичност.
Защо АКФ публикува „следствена тайна“?
Какво е свършено в хода на това разследване и защо е останало е неизвестно не бе изяснено и от създадената след убийството на Нотариуса временна парламентарна комисия. Магистрати се явяваха, за да отричат връзки с Божанов и хората около него, а ръководствата на прокуратурата и МВР си спестиха предоставянето на каквато и да е конкретна информация. А с приключването на парламента приключва и работата на извънредната комисия.
На 16 април депутатите от сформираната парламентарна комисия за изясняване на фактите около предполагаемата схема за контрабанда изслушаха председателя на ДАНС Пламен Тончев. По време на изслушването Тончев сподели много обстоятелства от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното производство от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП. Включително: с имена на висши служители на МВР с установена според ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който „се познавал“ с предполагаемите контрабандисти; с твърдението, че предполагаемите контрабандисти имали влияние в съдебната система, но без конкретни имена на магистрати. В този случай се оказа, че т.нар. „следствена тайна“ няма никаква стойност.
Това се случи в пълен контраст със заседанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов – Нотариуса, изтъкват от АКФ. В нея институциите, натоварени с разследването или събирането на оперативна информация, много ревностно трябваше да опазват „следствената тайна“ и не можеха да кажат почти нищо на депутатите и обществото. Според АКФ по тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и МВР за пореден път демонстрираха нагледно как боравят със закона изцяло в зависимост от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни.
„За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е адресат на законовото задължение за опазване на тайната на разследването. Освен това смятаме, че публичността е единственият път към граждански натиск, а той – към евентуално оздравяване на институциите предвид вплелите се в тях мрежи за влияние„, коментира Николай Стайков от екипа на АКФ.
Това е и причината за публикацията на справката за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса. Документът е с обем 28 страници, като АКФ го прави обществено достояние във вид, който да не позволи разкриване на източника. Оставят се само имената на замесените лица, които вече са публично известни в контекста, в който са споменати в справката.
Според Стайков е безспорно, че доказателствената стойност на публикувания материал на ГДБОП е аналогична с тази на изнесените от ДАНС данни пред парламента – следователно към двете трябва да се подхожда по идентичен начин.
АКФ очакват да разберат какво компетентните разследващи органи са предприели по проверката, доказването и надграждането на оперативната информация по казуса „Нотариуса“, която е била известна към 2022 година.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, Facebook, Tiktok за да сте в крак с темите на деня
