За по-голямата част от света е удоволствие да гледа Squid Game и да следи със затаен дъх заплетения сюжет на хитовата продукция на Netflix.
За южнокорееца Лий Чанг-кун обаче да следи сериала се оказва истинско изпитание. Причината, както той сам споделя пред „Асошейтед прес“, е, че открива твърде много плашещи сходства между неговия живот и този на главния герой Сонг Ги-хун.
„Някои сцени за мен бяха невъзможни за гледане„, признава Лий.
Подобно на Сонг, и Лий е работник в автомобилна фабрика, който остава без работа вследствие на фалит, обявен през 2019 г.
Тогава 2600 работници се оказват на улицата и се затрудняват да си намерят нова работа. Някои успяват да станат готвачи във вериги за бързо хранене или таксиметрови шофьори, но и немалка част от служителите прибягват до самоубийство.
Играчите, които губят живота си на екрана в Squid Game, кошмарно напомнят на Лий за неговите починали колеги от фабриката.
Ким Чег-ук, колега на Лий, заявява пред „Асошейтед прес“, че сериалът се оказва толкова травмиращ за него, че дори не успява да го гледа след епизод първи. Светът на полулегалните и нелегални кредити също не е чужд за двамата южнокорейци.
Сцените с подхвърлените визитни картички, на които има само един телефонен номер и никаква друга информация също не са никаква измислица. За това свидетелства пред LA Times южнокореец на име Парк Чуй-ву, който получава подобна картичка, буквално захвърлена от моторист в краката му.
Тя рекламира бързи кредити с подозрително ниски лихви, които се отпускат само на частни лица и малки частни бизнеси.
С едно обаждане на посочения номер преди три години Парк навлиза в света на бързите кредити, които изкушават изпадналите в криза южнокорейци. Не след дълго при него идват татуирани мъже с голи глави, за да обсъдят условията по кредита. Те му предоставят готови пари в брой, но за сметка на това годишната лихва за Парк възлиза на 210 процента.
В разговора си за LA Times той подчертава, че някои хора в Южна Корея нямат никакъв друг избор, освен да прибягнат до такива лихвари, а пандемията от коронавирус само засилва проблема.
Точно както и в сериала на Netflix, хора като Парк в определен момент започват да живеят и работят, само за да изплатят дълговете си. Затова и в Южна Корея поредицата е по-скоро отражение на реалността, отколкото измислена антиутопия, като в същото време Северна Корея дори я възприе като разобличение на капитализма.
Дългът на домакинствата в Южна Корея достигна рекордни нива през второто тримесечие на 2021 г. и е с 10 на сто по-висок, отколкото е бил за същия период през 2020 г. Най-много кредити теглят жителите на по-големите градове на възраст от 30 до 40 години.
Освен това официалните статистики не обхващат кредитите, давани от частни лица, какъвто е случаят с Парк, както и с главния герой на сериала Сонг Ги-хун.
Проблемът се допълва и от огромната разлика между най-високата и най-ниската класа в страната. Най-високоплатените 20 процента от южнокорейците получават нетно 166 пъти повече от 20-те процента от най-ниско заплатените.
Това още повече поставя хора като Парк в несигурно положение, особено ако са изправени пред непредвидени събития като уволнение, съкращение поради фалит или здравословни проблеми. Нарастващата безработица сред по-младите хора, високите цени на жилищата и пандемията засилват неравенството, което е особено осезаемо през последните години.
Пред най-обременени с дългове в Южна Корея са били семействата, които всячески се опитват да осигурят добро образование на децата си. През последното десетилетие обаче милениалитe обаче също задлъжняват все повече, особено спрямо доходите си.
В същото време мрачният кредитен бранш процъфтява. В метрото младежи раздават флаери, които предлагат бързи и лесни пари в брой. Картички като тези в Squid Game, както казахме, също не са никаква рядкост.
Само за 2020 г. Службата по финансов надзор – държавният финансов регулатор – е получила почти 300 хил. сигнала за реклами на незаконно кредитиране.
Пред LA Times една от консултантските фирми в Сеул казва, че за изминалата година е служила като медиатор на 5000 случая със заеми със свръхвисоки лихви, в някои случаи достигащи 400 процента годишна лихва.
По мнение на компанията лихвите в някои случаи се оказват убийствени и повличат след себе си ефекта на доминото, при който потребителите теглят нови и нови кредити, за да погасяват старите си задължения. Тактики като показаните в сериала, при които лихварите изискват бъбрек или очна ябълка, все пак не се срещат особено често, но не са и абсолютно изключени.
Най-богатият човек на Южна Корея – основателят на фармацевтичната компания Celltrion Со Джунг-джин – е заявявал в свое интервю, че е залагал своите органи като гаранция за кредит, с който е успял да запази фирмата си по време на голямата азиатска финансова криза от началото на новия век.
В наши дни лихварите пък искат телефони и данни на всички близки на длъжниците си, за да упражняват разнообразни форми на тормоз върху тях.
Така например през 2018 г. частно лице, което отпуска кредити, е осъдено за изнасилването на 27-годишна жена, чийто мъж дължал 8500 долара.
По тази причина Парк Чуй-ву посочва, че няма никакво намерение да гледа Squid Game – за него южнокорейската реалност е достатъчно дистопична и извън малкия екран.
/предвод и редакция: Тодор Стефанов, News24sofia.eu
