Пандемията и свързаните с нея ограничения безспорно са кошмар за много фирми и граждани. Но информацията, която дава БНБ за края на 2020-а, показва, че поне за част (и то явно немалка) от бизнеса и населението ситуацията далеч не изглежда трагична. Ето какво пише в паричната статистика на БНБ за дванадесетте месеца на 2020-а, която излезе на 26 януари 2021 година:
В края на декември 2020 г. депозитите на неправителствения сектор са 93.400 млрд. лв. (79.2% от БВП), като годишното им увеличение е 9.7% (9.7% годишно повишение през ноември 2020 година). Депозитите на Нефинансови предприятия (бел. ред. – фирмите) са 29.280 млрд. лв. (24.8% от БВП) в края на декември 2020 година. В сравнение със същия месец на 2019 г. те се увеличават с 10.5% (11% годишно повишение през ноември 2020 година). Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 2% на годишна база през декември 2020 година (18.4% годишно повишение през ноември 2020 г.) и в края на месеца достигат 3.079 млрд. лв. (2.6% от БВП). Депозитите на Домакинства и НТООД (бел. ред. – това са предимно гражданите) са 61.042 млрд. лв. (51.8% от БВП) в края на декември 2020 година. Те се увеличават с 9.7% спрямо същия месец на 2019 г. (8.5% годишен ръст през ноември 2020 година).
Вярно е, че тези данни обхващат и първите три месеца на 2020-а, когато нямаше пандемия и затваряния, затова, за да видим истинския ефект на COVID-19 спестяванията ще съпоставим данните от декември 2020-а с тези от март 2020-а. Картината е следната: за този период фирмените депозити в банките са нараснали с 3 466 млн. лева (13.42%) от 25 814 млн. лева на 28 280 млн. лева; в същото време депозитите на населението са се увеличи с 4 921 млн. лева (8.76%) от 56 121 млн. лева на 61 042 млн. лева. Или за периода на кризата бизнес сектора и гражданите са успели да спестят и да натрупат като цяло по сметките си в банките допълнителни 8 387 млн. лева. Това не прилича на обедняване и на бизнес разорение. Разбира се, посочените данни показват общата картина и когато излязат данните по групи депозити и по сектори, със сигурност ще има много нюанси. Но въпросните общи данни по-скоро показват предпазливостта на гражданите и фирмите и недоверието им към подобрение в бизнес средата в близко бъдеще, а не толкова трагичното им финансово състояние като цяло.
Впрочем тази теза се потвърждава и от данните за кредитирането за периода март – декември 2020-а. Въпреки всички правителствени програми за кредитни облекчения и ниските лихвени проценти по заемите банковото финансиране за търговските дружества е нараснало с 819 млн. лева (2.35%) от 34 824 млн. лева на 35 643 млн. лева. При гражданите ситуацията е малко по-оптимистична заради ипотечните заеми. Общият размер на кредитирането се е увеличил с 1 122 млн. лева (4.6%) от 24 360 млн. лева на 25 482 млн. лева.
