Да се преразгледа новата тарифна политика за градския транспорт в София, като се запазят превозните документи, които дават по-гъвкава възможност за пътуване с обществен превоз.
За това настоя омбудсманът Диана Ковачева в становище, което изпрати до председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев.
Повод за това са обществените консултации на Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, породени от голямото обществено недоволство.
Ковачева алармира, че постъпват жалби от пенсионери поради изключването им от право на пътуване с дългосрочни персонализирани превозни документи за преференциални пътувания, което те посочват като дискриминация.
Това право имат единствено лицата, получаващи пенсия при условията на гл. VI от Кодекса за социално осигуряване, навършили възраст по чл. 68, ал. 1 – 3 от същия кодекс – общия принцип за пенсиониране / например жени на възраст 60 г. и 10 м. и осигурителен стаж 35 г. и 2 м., посочва омбудсманът.
Ковачева изброява и кои са изключените пенсионери:
- по чл. 68а от КСО – една година по-рано от необходимата възраст, имащи необходимия осигурителен стаж
- по чл. 69 от КСО – военнослужещи /възраст 52 г. и 10 м. и осигурителен стаж 27 г./
- по чл. 69б от КСО – работещи при условията на първа и втора категория труд
- по чл. 69в от КСО – учители и т.н.
Подобно ограничение е несправедливо и неоправдано, което лишава пенсионерите от правото да пътуват при преференциални условия, каквото се предоставя на друга група, а разликата между тях е само в условията за придобиване право на пенсия, смята омбудсманът и предлага в глава IV от Наредбата да се включат всички пенсионери, без значение как придобиват право на пенсия.
Ковачева подкрепя предложението на СОС да се върнат отпадналите превозни документи, каквито са месечна карта за една линия наземен транспорт, месечна карта за метро и месечна карта за една линия наземен транспорт (или метро) за ученици. Според нея отпадането на тези документи е предизвикало масово недоволство сред гражданите.
В предвидените промени обаче не фигурира възстановяването на друг широко използван превозен документ – талонът за 10 пътувания, критикува омбудсманът и настоява да бъде върнат.
„Смятам също така, че билетът 30+ трябва да бъде преосмислен и да стане 45+, защото много хора се оплакват, че времето за пътуване не им е достатъчно. Увеличаване броят на пътниците с градски транспорт може да се случи само чрез една съобразена с потребностите им тарифна политика„, посочва Диана Ковачева.
По нейни думи не са взети мерки и за разрешаване на проблема с увеличението на цената на месечната карта за градски транспорт на хората с увреждания, с намалена работоспособност над 71% вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, без право на чужда помощ.
Според омбудсманът новата цена от 10 лв. на картата за хора с увреждания не е съобразена със затрудненията на гражданите в условията на инфлация и влошена икономическа среда.
Ковачева изрази подкрепа и към промените, които изключват задължителната валидация, като условие за редовност, на дългосрочните превозни документи, както и към отпадането на глобата за невалидиран превозен документ.
Тя обаче обръща внимание на предвиденото изменение в чл. 18, ал. 1 на Наредбата, според което при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците са длъжни да валидират превозните си документи и да спазват разпоредбите на настоящата наредба.
Този текст противоречи на чл. 11, ал. 1 и следва да бъде конкретизирано, че става въпрос за краткосрочните превозни документи, подчертава омбудсманът и добавя, че това се отнася и за допълнението на чл. 15, ал. 1, т. 1 – преди думата „пътувания“ се записва „валидирани“.
Освен да се вменяват задължения на пътниците, да се подобри качеството, достъпността и ефективността на въведената тикет система, настоява Ковачева по отношение на валидацията.
Тя изброява и някои конкретни проблеми, с които хората я сезират – неработещите валидатори в превозните средства; затрудненията с валидирането на хартиения; по-скъп билет, продаван от шофьора на превозното средство; източването на суми от електронни портфейли и банкови карти на хората.
„След като една от причините за валидацията в Доклада се посочва застраховката за злополука на пътници, какво се случва при настъпване на застрахователно събитие в тези случаи – когато билет например не е валидиран поради неработещ уред„, пита омбудсманът.
Диана Ковачева обръща внимание и на това, че хората трябва да поставят хартиения билет под определен ъгъл спрямо валидиращото устройство, в противен случай той не може да се валидира. Тя пита дали има указания за това в превозното средство и сама дава отговора – „не“. Тя посочва и че не всеки знае и може да изгледа специалния клип на ЦГМ за това.
Омбудсманът сподели за граждани, които сигнализират, че от банковите им карти, които се намират в чантите им, са изтеглени пари за закупуване на билет и това се случва при преминаване пред валидиращото устройство.
За това те разбират от последващ SMS на обслужващата ги банка, тоест ако нямат заявена такава банкова услуга, може и никога да не разберат за изтеглените суми, посочва Ковачева и заяви нуждата от защита на гражданите срещу това източване на средства. Тя настоява да се предприемат незабавни действия за подобряване техническата изправност на електронната система за таксуване.
