Днес китайският външен министър Ван И нападна търговската политика на Вашингтон по време на годишния брифинг в Пекин на министерството на външните работи. Това обявиха от CNN.
Министърът обвини САЩ в „разработване на редица тактики с цел потискането на Китай“ и заяви, че „удължаването“ от страна на Вашингтон на списъка с едностранни санкции е достигнало „смайващи нива на неизмерима абсурдност„. Той заяви, че от САЩ „монополизират върха на веригата на стойността и задържат Китай на дъното„, като призова за справедливост в отговор на наложените технологични ограничения.
Междувременно Вашингтон продължава стремежа си да ограничи достъпа на Китай до т.нар. висок клас технологии. През октомври от Белия дом допълнително намалиха видовете полупроводници, които американските компании могат да продават в Китай, с цел американски технологии да не бъдат използвани за укрепване на китайската армия.
Като част от изявленията тази седмица, от Пекин изпратиха съобщение, че ще повишат своята „самостоятелност и сила в науката и технологиите„, вместо да изчакват изглаждане на търканията със САЩ.
Китайското правителство обяви плановете си за увеличаване на бюджета за наука и технологии с 10% до безпрецедентните 370.8 милиарда юана или еквивалента на 51.6 милиарда долара. Това е най-големият скок от 2019 г. насам, след години на минимален растеж.
Коментарите на Ван идват в период на относителна стабилност между Китай и САЩ. Министърът призова Вашингтон да подкрепи Пекин, „за да върнем отношенията ни обратно по пътя на едно стабилно, благоразумно и устойчиво развитие„, след като беше отбелязал „известните подобрения“ в отношенията между САЩ и Китай след срещата на американския президент Джо Байдън и китайския лидер Си Дзинпин в Сан Франциско миналия ноември.
В рязък контраст с коментарите си за САЩ, Ван похвали рекордната търговия и процъфтяващите отношения на Китай и Русия, които се задълбочиха след инвазията на Кремъл в Украйна и последвалата изолация на Русия.
„Руският природен газ захранва много китайски домакинства, а китайски автомобили вече се движат и по руските пътища„, заяви Ван. „Това показва устойчивостта и широките проспекти на китайско-руското взаимноизгодно сътрудничество„.
По време на брифинга Ван повтори призива на Китай за мирни преговори, за да се избегне „немислима“ ескалация и влошаване на конфликта в Украйна. Министърът повтори и предишни уверения, че отношенията на Китай с Русия се смятат за отговорни. Той нарече съюза „това, което трябва да направим, за да запазим темпото на света.“
Връзките на Пекин с Москва предизвикаха дълбока тревога сред западните държави поради опасения за позицията на Китай като ключов икономически спасителен пояс на Кремъл. Засега Китай претендира за неутралност.
Двустранната търговия между двете държави достигна историческите 240 милиарда долара миналата година, което надхвърля предсрочно целта от 200 милиарда на двамата лидери през 2019 г.
Ван обърна внимание и на напрежението в оспорваното Южнокитайско море, където през последните месеци несмъртоносни сблъсъци между китайски и филипински кораби породиха опасения за възможен конфликт. Такъв конфликт би въвлякъл и САЩ, като съюзник на Филипините за взаимна отбрана.
„При умишлено нарушение ще предприемем основателни действия, за да защитим правата си в съответствие със закона. Изправени сме пред неоправдани провокации и ще отговорим с бързи и законни контрамерки„, заяви Ван.
„Също така призоваваме определени държави извън региона да не отправят провокации, да не подбуждат или предизвикват проблеми„, допълни министърът, като отговор на американското присъствие в региона.
Припомняме, че опасенията за конфликт се надигнаха отново във вторник, когато бреговата охрана на Филипините обвини китайски кораби в извършване на „опасни маневри“ в оспорваните води в Южнокитайско море, с цел възпрепятстване на доставки към отдалечен военен пост.
Репортерите на CNN са съобщили от борда на филипинската брегова охрана за по-високо поколение кораби и лодки на китайската „морска милиция“ в сравнение с филипинския конвой, който е задържал китайските съдове.
Въпреки че Международният съд отхвърли исканията на Китай за признаване на исторически права върху по-голямата част от морето, държавата продължава да милитаризира островите и поддържа засилено присъствие на брегова охрана и риболовни кораби.
