Дирекция „Публична комуникация“ призовава лидерът на „Да, България“ и съпредседател на „Демократична България“ Христо Иванов да поднесе извиненията си за поредните му неверни и обидни твърдения, отправени по адрес на Прокуратурата на Република България.
Прокуратурата заявява, че Иванов е изрекъл поредица от неистини и неверни твърдения и ги опровергава с истината.
На 16 юли 2020 г. при посещение в гр. Шивачево главният прокурор Иван Гешев не е бил заснет от служител на дирекцията да разговаря с жертва на престъпление, „възрастна жена, обект на сексуално престъпление“, каквито лъжливи внушения отправя Христо Любомиров Иванов. Такава среща изобщо не е провеждана.
От публикувано в официалния канал на ПРБ в YouTube кратко видео се вижда, че главният прокурор разговаря с жители на Шивачево. Това става ясно и от прессъобщение, което е разпространено до медиите на 16 юли 2020 г.
Никъде в профила на главния прокурор в социалната мрежа Twitter не е посочвано, че Иван Гешев е разговарял с жертвата на престъпление.
Въпреки тези напълно достъпни и лесно проверими факти, в свои интервюта от 23 юли 2020 г., пред Диана Янкулова в предаването „12+4“ на програма „Хоризонт“ на БНР и пред Цветанка Ризова в предаването „Лице в лице“ на телевизия бТВ, Христо Любомиров Иванов целенасочено въвежда в заблуждение журналистите и съответната аудитория. Също така Иванов с изявленията си в качеството си на партиен лидер, същият оказва политически натиск върху независимостта на прокуратурата, уронва престижа на съдебната власт и накърнява конституционно установения ред за разделение на властите, настояват от пресцентъра на прокуратурата.
Освен това се оказва, че Христо Иванов със същото твърдение въвежда в заблуждение и министър-председателя на Република България, чрез когото на 22 юли 2020 г. е изпратил т.нар. „сигнал“ до министъра на правосъдието. В този сигнал се твърди за извършени нарушения на Конституцията, на Закона за съдебната власт и на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
Видеокадрите и изказването на главния прокурор, направени явно от неговия екип, показват лицето на жертвата на сексуалното насилие, без да са насочени към преследване на извършеното престъпление и са публикувани единствено за търсене на PR ефект.“
Дори само тези неистини показват пълната несъстоятелност и нищожност на т.нар. „сигнал“ от Христо Любомиров Иванов.
