Абдоминалните аортни аневризми (ААА) представляват патологично разширяване на коремната аорта, предимно в инфрареналния сегмент, повече от 50% или с размери над 30 мм в диаметър. Коремните аневризми дълги години не проявяват симптоми, като първа тяхна изява може да бъде руптура, която е животозастрашаващо състояние, протича драматично и е с много висока смъртност. Обикновено абдоминалните аневризми се откриват случайно по време на абдоминална образна диагностика. Важен фактор за ранно откриване на абдоминалните аневризми е фамилната анамнеза.
Кои са рисковите фактори? Какви са симптомите и какво е лечението на абдоминалните аневризми? На тези и други важни въпроси по темата пред News24sofia.eu отговаря д-р Захари Божилов, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „Св. Екатерина“.
– Кои са водещите причини за развитие на абдоминалните аортни аневризми и какви са оплакванията на пациентите?
– Главната причина за болестта е дегенеративното отслабване на аортната стена. Честотата на аневризмите на коремната аорта се увеличава след 60 годишна възраст и достига пик през седмото и осмото десетилетие от живота. Мъжете са по-често засегнати, отколкото жените. Възраст над 60 години, пол, генетична предразположеност, артериална хипертония, атеросклероза, диабет, тютюнопушене и продължителен прием на големи количества алкохол са водещи рискови фактори за развитието на абдоминални аневризми. Травмите на аортата и аортитите са по-редки етиологични причини.
Важно е да се отбележи, че абдоминалните аневризми увеличават своите размери със средно 1-6 мм/годишно и се смята, че тютюнопушенето е основният рисков фактор за тяхното по-бързо нарастване. Атеросклерозата е водеща причина за развитието на aневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура, като отлагането на липопротеини в интимата на аортата предизвиква макрофагеална активност, която разрушава еластина и колагена на медията и води до изтъняване на аортната стена.
Коремните аневризми могат да нямат изява с продължение на много години. Повечето болни с аневризма на абдоминалната аорта без споменаване на руптура са асимптомни. Може да има отслабнал или липсващ пулс на артериите на долните крайници вследствие на съдово притискане от аневризмата, емболизация на тромби от аневризмалния сак или заради предшестваща периферносъдова болест. Пациентите изпитват нетипична болка в корема или гърба. Силната и упорита болка може да е симптом за експанзия на аневризмата или предстояща руптура. Когато настъпи силна болка с последващ шок, това подсказва за руптура на аневризмата и представлява спешно животозастрашаващо състояние. При диаметър на аневризмата 6 см рискът от руптура е около 50 %. Рискът от руптура е по-голям при бърза експанзия на аневризмата, при аневризма с голям диаметър, при хипертоници и пушачи. При aневризма на абдоминалната аорта с руптура клиничната картина е драматична. Често се появява след физическо усилие, което довежда до силна болка в епигастриума, която ирадиира към кръста, гърба. Палпирането на пулсираща формация в коремната област по време на преглед подсказва за наличието на абдоминална аневризма и насочва към допълнителни изследвания.
– Как се диагностицира ААА?
– Аневризмите на абдоминалната аорта обикновено се диагностицират с ехографско доплерово изследване на коремни органи. Смята се, че компютната томография (КТ) и ядрено-магнитния резонанс (ЯМР) са златен стандарт за поставяне на диагнозата. Тези два метода позволяват точното изобразяване на аортно-илиачните лезии. Предоперативната оценка включва измерване на максималния напречен перпендикулярен диаметър и отношението на аневризмата към бъбречните артерии.
– Какво лечение се прилага?
– Лечението на абдоминалните аневризми е комплексно. От важно значение е контролът на рисковите фактори, които са общи рискови фактори за развитие на атеросклеротични сърдечни заболявания. Препоръчва се категоричен отказ от тютюнопушенето, стриктен контрол на стойностите на артериалното налягане и захарния диабет. С цел редукция на сърдечносъдовата болест се прилагат статини и АСЕ-инхибитори, а бета-блокери се изписват за лечение на пациенти с артериална хипертония и абдоминална аневризма.
При аневризма с размер между 30-54 мм рискът от руптура е нисък и се препоръчва ехографско проследяване и контрол на рисковите фактори. Размери над 55 мм са показание за провеждане на хирургично или интервенционално лечение. При предоперативната подготовка се взема предвид съпътстващата патология на пациента. Наличието на сърдечни и дихателни заболявания, както и бъбречната недостатъчност могат да повишат периоперативната смъртност. Ендоваскуларното лечение на коремните аневризми (EVAR) представлява инсерция на ендографт през феморалните артерии под флуороскопски контрол с цел възстановяване на паралелния ход на аортата. Приложимостта му зависи от множество фактори, като аортна анатомия, индивидуална клинична преценка и др. Аневризмите на абдоминалната аорта с руптура се лекуват единствено оперативно, като операцията включва резекция на аневризмата и заместването й с изкуствена съдова протеза.
– Какви са честите усложнения при ААА?
– Основните усложнения са емболии и запушване на артериите на долните крайници вследствие на откъсване на пристенните тромби в аневризмалния сак, които причиняват остра исхемия на крайника и могат да доведат до неговата ампутация при забавяне на лечението. Друго възможно усложнение е разкъсване на абдоминалната аортна аневризма, като в този случай смъртността е над 90%.
– Какво препоръчват специалистите?
– Скринингът е задължителен при мъже над 65-годишна възраст, пушачи и при пациентите с наследствена анамнеза за аневризма на абдоминалната аорта. При пациентите с ААА и след проведена интервенция се препоръчва ехографско или КТ проследяване през 3-6 месеца, контрол на артериално налягане и ограничаване на тежкия физически труд.
