Лека препирня за ефективността на мерките в подкрепа на икономиката се разгоря в студиото на БНТ между председателя на АИКБ Васил Велев и президента на КНСБ Пламен Димитров, видя Информационна агенция News24sofia.eu.
Тезата на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев е, че повечето мерки в подкрепа на бизнеса са се забавили.
Според синдикалния лидер Димитров предприетите от правителството мерки помагат на икономиката, необходимо е само да се помисли за повишаване на обезщетенията за безработица на хората, които са се осигурявали на пълната сума и за допълнителен отпуск за родителите, чийто платен отпуск изтече.
„40% са на минимално обезщетение за безработица, което е 9 лв. дневно, независимо дали сме го осигурявали на пълна заплата – от тези 90 000 души 40% около 35 000 души са на минимално обезщетение на безработица„, изтъкна Димитров.
Повечето мерки в подкрепа на икономиката са към транспорта, индустрията, строителството. Ще останат оценките, но ще изчакаме до края на юни и по-нататък, когато завърши, каза Димитров.
249 000 работници и служители чакат своите пари от НОИ, призна синдикалният лидер. Натоварването е огромно и в Агенцията по заетостта и в НОИ. Само половината от работниците са получили парите си. Има проблеми при размера, който се плаща.
Според Велев около половината на бюджета за антикризисни мерки е реализиран. Има забавяне при няколко мерки – в помощ на микропредприятията, антикризисните кредити също не са валидни – не може да се кандидатства за тях. Програма Конкурентноспособност клони към нула, програмата за иновации беше прекъсната преди успешен финал. За клъстерите помощта е нула. При технологична модернизация има неправилно разпределение, обясни Велев.
„Не може с една мярка неработещият да получава повече пари от работещия„, категоричен бе представителят на работодателите.
Според синдикалиста има отработена практика за запазване заетостта след субсидираната заетост – 60/40 е уникална мярка, тя се отчита от Комисията.
Васил Велев отново се върна на темата, че не може сборът от обезщетения (при безработица) да бъде 100%. „Това е тотално неразбиране, което продължава. Най-големият бюджет беше усвоен…„, не успя да завърши думите си Велев, прекъснат от Димитров, който изтъкна, че „1 млрд. беше даден за безработица, около 200 млн. трябва да отидат за безработни и не бяха регистрирани в бюджет 2020 г.“.
След кратък опит двамата да говорят едновременно и всеки да изтъква своите факти, Димитров продължи, че мярката (60/40) е добра, само 90 000 души са новорегистрираните безработни.
По думите на Димитров най-много регистрирани безработни са в хотелиерството, ресторантьорството, след това търговията и транспорта.
Велев допълни, че другите сектори тръгнаха надолу заради спрения износ. „В момента сме на дъното, колко време ще вървим по него и ще се вдигаме обратно нагоре …„, отново не довърши думите си Велев, прекъснат от Димитров, който искаше да каже да се компенсират разходите за въглеродни емисии.
Председателят на АИКБ призова да се ускорят разплащанията на държавата и общините към предприятията. За природен газ не са възстановени сумите, месец и половина е одобрен проекта или заявлението на чартърна авиокомпания не са платени 60/40. По антикризисните мерки предприятията са получили нула. Прие се предложение да се разработи цялостна програма за излизане от кризата 750 млрд. към 1,10 млн. бюджет – удвояване на средствата, които могат да бъдат инвестирани – зелената сделка. Това не се случи с антикризисните мерки, закъсняхме с тях, категоричен е Велев.
Велев изтъкна и какви са промените, които трябва да направим по т.нар. Зелена сделка – да направим програма за трансформация на Маришкия басейн, за употреба на водорода като гориво. Само за Зелената сделка на нас ни трябват повече пари от тези, които са по сделката. Повечето от тях са за публични инвестиции, уточни Велев.
